За Любовта…

February 29, 2008 at 8:21 pm (Размишления)

Помниш ли оная песен: I would do anything for love, but I won’t do that…?

Много хубава песен. Така и никога не разбрах за какво се пее, какво има предвид онзи пич, че не би направил за любовта? Не е прав. Ние всичко правим за любовта. Абсолютно всичко – колим, бесим, палим, плачем, смеем се, жертваме се, жертваме и хората, които обичаме. Убиваме любовта, заради Любовта. Събуждаме се сутрин, заради тая любов. Мразим, за да обичаме. За да направим разликата. За да открием, че разлика няма. Разкъсваме се, без да разбираме причините, между сърце и… сърце. Кое е по-истинското, когато болката е еднаква? Когато сега си сам, и когато в друг момент си бил с някого, си – не, не самотен, а просто – не себе си. На почивка. За ваканцията. И знаеш, че трябва да продължиш, пак сам, до онова, към което винаги си се лъгал, че трябва да постигнеш – професионално, обществено, да станеш. Защо да бъдеш никога не ти е достатъчно? Или е твърде е рано? Защо е твърде рано, ако вече разбираш? Когато веднъж си разбрал, че Обичаш, защо трябва да изпиташ всичко, което трябва да загубиш, за да Обичаш?… Любовта… идеал ли е, ако те остави сам-самотен, на твоя остров, с твоята Любов? Можеш ли да имаш Любов, и нещо да липсва?…

Въпроси са. Не риторика. Знам отговора само на един. Знам за Любовта си. Знам за решенията, които вземам, знам за нещата, от които се отказвам и за хората, които наранявам покрай себе си, знам и себе си как наранявам, заради Нея, заради Любовта… Заради няколко мига в земния рая… Знам също и че нямам друга причина да съм тук, ако не живея за нея – за Любовта…

Обичам –– телевизията. Да, точно телевизията. Така, смехът утихна ли? Обичам – разказването на истории, магията, новостите, предизвикателствата, комуникацията, възможностите да достигаш до хората и да ги докосваш. Обичам да мога да ти разкажа една история и да ти кажа, по-добре още, да ти ПоКажа, визуално, че, хей, животът ти не е лесен. Животът ти даже сигурно е гаден. Сигурно ненавиждаш глада и насилието около себе си, ненавиждаш и невежеството на власт- и средства-имащите, ненавиждаш и моментното си безсилие или ограничеността на мисленето и физическите си възможности. Но хей! Обичам да мога да ти кажа: Не се предавай, защото има И хубави неща в този ‘гаден’ живот. Нещата, заради които си струва да се усмихваш поне по веднъж на ден. Неща, заради които да погледнеш в очите на хората, които обичаш, и да им пратиш лъч от твоята светлина и увереност, че утре ще е по-добре. „Днес е по-добре от вчера, но не е както други дни.” Да, има горе и долу, има дни, когато вчера беше раят, а днес е – безвремие от агония, но хей, ако днес е така, значи утре ще е по-добре от днес. Обичам да мога да ти кажа ‘Обичам те, винаги!’ без страх че ще ме нараниш, без страх че аз ще те нараня, без физически ограничения, без това утре да не е вярно. Обичам…

Но моята мисия не е да обичам, Приятелю, моята мисия не е да обичам нито едно същество в този свят, защото в момента, в който си позволя да обичам някого, трябва да го пожертвам, в името на Любовта… Защото съм просто човек, а се опитвам да се докосна до нещо, което не е предназначено за хората, нещо, твърде могъщо, нещо, което никога няма да ми позволи да достигна баланса… Проси ми! Не искам да те жертвам!…

Advertisements

4 Comments

  1. Ermand said,

    Помня я, и знаеш ли какво няма да почне да прави пича:
    [Girl:] After a while you’ll forget everything
    It was a brief interlude and a midsummer night’s fling
    And you’ll see that it’s time to move on

    [Boy:] I won’t do that! No I won’t do that!

    [Girl:] I know the territory, I’ve been around
    It’ll all turn to dust and we’ll all fall down
    And sooner or later, you’ll be screwing around

    [Boy:] I won’t do that! No I won’t do that!

    Няма да забрави, нито да я остави. Това няма да направи, да се откаже от любовта.

    Да те питам, Вил, защо ще трябва да жертваш онзи, когото заобичаш? Защо смяташ, че ще го жертваш? А ако другият иска да се жертва, какво ще направиш тогава?

  2. allyvrk said,

    Защо, защо, наистина… А не прочете ли отговора там горе?
    Любовта, към която се стремя, не е от този свят, Приятелю. А тя е единственото, заради което още съм жива.

  3. Ermand said,

    Да, прочетох го, но не го разбрах веднага. Нали ти казах, че съм загубил част от себе си, много съществена. Ами ако и други се стремят към оная Любов, която не е от тоя свят, тях какво ги правиш? Ще я споделиште ли?

  4. allyvrk said,

    О, искам, разбира се, че искам да я споделя, знаеш ли колко по-силна е Любовта, когато е споделена? Всякакви магии върши. Това е най-важната мисия в живота ми: да дам на други това, което получавам благодарение на тая Любов. И повярвай, ще бъда най-щастливият човек на земята, ами може би и на Небето, когато (ако) намеря същество, с което да споделя _тая_ Любов. Под дърво и камък търся, но нейсе, за толкоз години – толкоз. Други какви ли не типове любов изпитах, споделих, или може би се заблудих, че споделям, и истини си спомних, и с лъжи си наложих да живея, но не срещнах същество, което да не се страхува да сподели Любовта ми. Продължавам да вървя сама, ако трябва – цял живот, пък колкото искат ветрове да минават и заминават. Престана да ми пука вече, от ветрове не се плаша – става му малко студено на човек, и какво? Хей, винаги има лято. Ако не – заповядайте на гости в Калифорния.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: