Частица

November 11, 2009 at 1:10 am (Размишления)

Ще продължаваш да ме питаш, защо те обичам… защо — не че вярвам, не знам вече в какво вярвам, не ме и интересува, но защо — знам, че пак ще съм с теб, и ти с мен, някъде там в небитието, някъде там, където няма да знаем кои и какво сме, кои сме били и какво сме сторили в тоя свят, някъде там, където няма да сме напълно целите, а напротив, само частички от това, което сме.

Цялото, един приятел ми казваше, било висш идеал – разбирай го както искаш, но колкото е вярно, толкова е и не-. “Цялото” теб е важно, да, за кого? За тебе си – да, за света, и това, което той научава от теб – пак да. Но също толкова важна е и онази частица, която е толкова малка, че – а,  да се изгуби в урагана на времето. Тая частица, която е толкова малка, че се опитваме да се правим, че не съществува, опитваме се да я изтрием, да я унищожим – все пак, нали е само частица, нашето “цяло” е толкова по-велико, грандиозно, комплексно, какво тук значи някаква си частица… Какво ли не!

Винаги съм ти казвала как прощавам, но не забравям. Не съм си забравила частицата. Исках да я изхвърля, изтрия, закопая, унищожа, но не успях. Вече не искам, не тази, други – все още искам, някои дори съм успяла, но не тази. Дори не зная защо. Тази ми е по-важна от всички. Знам, че ти твоята отдавна си я изхвърлил. Или заключил, зад девет бетонни стени с девет стоманени ключалки, забравил, плаши те, може би — чудовище невиждано… Уплаши те и те отведе в твойта стая. Но тъй е най-добре, хей, такова благородно дело – не се възползва от мен, когато можеше, когато бях най-слаба. Или поне не този път. Някои са по-добри ученици от други, явно само един път стигаше. Каза ми само нещата, които мислеше, че исках да чуя. Да, исках, но отдавна, вече не. Сега исках друго да чуя, но нейсе, в съвсем друга посока беше тръгнал, тъкмо обратно на клетката, на отдавана забравената, поругана, незначителна частичка.

Но няма значение, защото и аз друг път бях поела, дълъг и труден, самотен, път на избори и решения, и убийства, най-вече – самоубийства, всеки ден, всяка нощ, с всеки сън и всяка реалност. Само зная, че тази една частичка принадлежи на теб, и Винаги ще бъде с теб, както Винаги е била. И един ден, някъде там, в небитието, пак ще бъдем заедно – частица от мен и частица от теб, и там ще Сме (ние) ЗаВинаги!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: