Спонтанно от дълги години

September 17, 2010 at 3:47 pm (Размишления)

“Will you carry me down the aisle that final day”

– I’ve already done that so many times. Why not once more?

“With your tears and cold hands shaking from the weight”

– Like it has ever ceased – it hasn’t.

“When you lower me down beneath that sky of gray
Let the rain fall down and wash away your pain.”

– Не, няма.

“Защо?”

– Защото не искам. Опитах. Опитвах хиляда и осемдесет и една нощи до днес, и може и да продължа да опитвам, а знам че е безсмислено. Дъждът никога не отми болката и никога няма, неспособен е. Има само един начин. Дни наред и поколения от време в лутане и търсене, а единственият цяр е все пред мен, всяка нощ, във всеки безплътен и недосегаем сън… си Ти. В лъжи и самозаблуждения се живее – завърташ се на другата страна и заспиваш. Тази нощ. Не срещаш въпросителните неразбиращи очи на човека, който нараняваш до себе си. Не си себе си. Твоето себе си е отдавна отлетяло в сън за щастие… с Теб. Сън… за Нас.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: