Писмо 2: Безнадеждно

October 12, 2010 at 11:31 am (Letters Unsent)

Чета и се опитвам да открия себе си в думите ти. Безнадеждно. Отдавна вече не съм там, или може би никога не съм била. Онова, което нашият приятел ми каза – тогава, преди време, че не си бил на себе си, и аз може би съм била причината, но това е всичко, което съм била – причината да погледнеш вътре в себе си, да израстнеш, да станеш по-себе си. Не бях причината да обичаш. Не, тая чест се падна на друга.  Която не я оцени. Както ти не оцени моята любов. Години на ред се питам – и може би още съм ти малко сърдита за това – защо (м)ни трябваше да се самозаблуждавам(е)? Защо ми трябва да продължавам… да живея в измислени светове? И толкова повече в тая реалност?

Прости ми, от време на време ме промушват носталгични шпаги. За мълчанието. Или за липсата на такова. Просто от време на време се сещам за онази песен: “And I wonder if I ever cross your mind? For me it happens all the time! […] I guess I’d rather hurt than feel nothing at all!”

И точно както в клипа – представяме си различни хора: ти – нея; аз – едно различно теб, което глупаво изградих от вятър и морска пяна в пясъчните кули на съзнанието си и на което подарих сърцето и душата си! И на пук на всичко, което изпитвам, всичко което някога съм искала за теб е да бъдеш щастлив!  Пожелавам ти да си я върнеш, така, както аз копнея да си върна теб, дори да зная, че съм те загубила за-винаги. Точно както зная, че ще те обичам за-винаги. Безнадеждно.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: