Цветът на дъжда

August 4, 2011 at 2:19 pm (Размишления)

Той ме погледна, с онзи негов странен поглед, както само той си можеше.

– А??

Аз сведох поглед. Защо не можеше да приеме истината? Защо? Защо правеше нещата толкова сложни? Не можеше ли просто да я изречеш, Приятелю, кажи го! Кажи, че ме мразиш! Че ти се иска никога да не се бях появявала в живота ти! Защото тотално го обърках, а? Бог ми е свидетел, не исках!

– Така е най-добре… за двама ни! За трима ни. Най-добре е да престанеш да се самозалъгваш, да престанеш и мен да залъгваш!

Боже, коя бях аз да съдя кое е най-добре! Какво, нечии функции там горе ли се опитвах да поема?

*

Вървяхме надолу по улицата. Тъкмо бе спряло да вали. Не за дълго. Нали знаете, ако не ви харесва времето тук, изчакайте пет минути, ще се промени. Само локвите остават. И черният силует, който се взира в теб, когато минаваш. Един такъв трептящ, сякаш си ти, твоята сянка, твоите движения откраднал, но… когато го погледнеш, в теб се взира само чернота.

Открих цвета на дъжда. Нали Тони се чудеше: „Tell me the color of the rain...” Тъмничък е. Виждали ли сте катран? Примесен с кръв. А знаете ли от какви облаци вали? С шейсет и осем удара в минута. И намаляват. Петдесет и шест, тридесет и девет, двадесет, единадесет… два… един… Биииип.

*

– Исках да ви кажа, че се предавам доброволно. Виновна съм. Заключете ме, но може ли да е в онази, горещата част, с изглед към огъня, не в студената.

Те май не бяха много убедени. Един от по-сбръчканите се сбръчи още повече. Поклати глава. Друг се прозя. Трети задряма, и както се беше подпрял на лапата си, главата му тупна на масата. Този, първия се направи на заинтересуван:

– И защо? Ти к’во си мислиш, да не е концерт по желание?

– Да изгоря. И пак, и пак, както изгарях отвътре всяка нощ до сега. Свикнала съм вече, моля ви, със студа не мога да се справя!

– А преди можеше!

– Преди не познавах топлината.

Първите двама се спогледаха:

– Тая не е за тука. Следващия!

*

Не ме искаха. Боже, какво зло трябва да си направил, че и в ада да не те искат! Опитват се да ми кажат, какво, че съм невинна? Че не обичам? Не е това. Обичам. Това за грях не се ли брои? Тогава, какво, ще обвинят теб? Кажи ми, кажи ми истината сега, моля те, Приятелю, кажи че ме мразиш! Кажи, че съм жалка грешка, която се стреми да те отдели от „правия” път! Кажи, че ти не ме обичаш! Че никога не си ме обичал! Бъди невинен! Престани да лъжеш, и мен, и себе си.

Аз мога да бъда виновна и заради тебе, моля те, бъди невинен заради мен!

10. 2007

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: