Писмо 9: Загубена кауза

September 20, 2011 at 11:13 am (Letters Unsent)

Ха, четири години (по-скоро три) и пак се престраших да разгърна и прочета оная приказка.. Страшната. Не калиновата страшна, ами нашата (твоята?) страшна, в която ми крещеше. На мен, или на чудовището в мен, какво ли значение има, едно и също бяхме (сме?).

Нищо, заслужавах си го. Погрешно ме разбра. Аз погрешно комуникирах. Въобще, много “грешки” сътворихме с тебе оная година. И следващата. Пък то грешки нямало, казват… Все парадоксални понятия… Вихря се тия дни из форума (тия дни – последните 2-3 месеца от как тоя форум пак живна), но все тая – и там те няма. Не само теб. Никой го няма. И мен ме няма. Има – други хора. Казвам го с безпристрастни чувства – не е упрек, не е радост. Просто Е. Различни сме. И ми остава само да вярвам, че както аз – важните ни неща сме си ги взели и сме си ги запазили и сме ги закопали в колкото там дълбоки душевни дупки отнема, че да си ги вадим от време на време на тъмно в някоя пещера и да си спомняме какви бяхме едно време, когато имахме силата, волята и способността да се борим… За какво ли!?

Аз – както казах, не съм същата, не мога (което сигурно е равно на “не искам”, но и това не мога да определя със сигурност). Чета по-новите приказки Калинови, пардон, Юнови, и цялата тая енергия струяща от тях, и как сме щели да защитаваме някакви космически каузи (деца) – слаба съм, обич моя, оставям битките на вас. Зи може би още да броди с канията (ха, Зи тепърва има в дебели томове да се разказва) но аз – аз загубих – не само битката, не само войната, но и каузата. Аз се предадох, когато основите на пясъчните ми кули рухнаха в оная декемврийска нощ (или беше юлски следобед?)… Така е по-лесно, по-малко страшно… Помниш ли когато писа: “Разбрах твоята болка… споделих я, изживях я… не е страшно! Страшно е, когато се обвиняваш, когато продължаваш да страдаш за това, което е свършено.” Зная, че мислиш, че си. Зная, че със сигурност си разбрал нещо. Зная, че мислиш, че не е страшно. Зная, че мен ме е страх. Всъщност, по-малко страшно за мен е когато се обвинявам, когато продължавам да страдам за това, което е свършено. Болката — приветствам я. Но отвъд нея – срещу това не знам дали мога да се изправя… Какво е всъщност отвъд нея? Някой знае ли? Някой върнал ли се назад във времето? Мислим си, че ако заличим болката, животът ни ще е пълен с радост и светлина, с безкрайно блаженство, в което можем само да растем, творим и виждаме всичко през позитивна призма. Ами всички останали алтернативи?… Пътят не е само един. Антидотът на болка не само радост.

Щастие? Да, щастлива съм. Живея мечтите си. (Рох беше писала във форума един пост по темата – по хубаво нямаше как да го кажа.) Имам и хора, които ме обичат, по техен си разпарчетосан начин, имам и хора, които обичам – по някакъв начин. Разпарчетосан.

НеЦял… Всеки Божи ден се опитвам да забравя какво означава да обичам Цялостно, за да се опитам отново да си позволя да обичам изобщо. Ти не беше моят път – не знам дали – ако изобщо беше възможно пътищата ни да водят в една посока – не знам дали искам да знам какъв можеше да е животът ни, любовта ни. Никога не си позволих да градя тези алтернативни твои азове, защото ме е страх. Живеех само в сънищата си.. и толкова повече в тая реалност. Винаги ме е било страх. От това, какво би могло да бъде. Колко по- би могло да бъде. Колко по-далеч от болката по една нереалност. Колко по-жестоко. Или колко по-Цяло. Колко по-силни можехме да бъдем, и двамата… Ако, ако! Намразих условното наклонение “what if” – а това е основата на всяка мечта…

Затова и престанах да пиша тия последни години – не си позволявах да питам “ами ако”… Ами ако не бяхме Сами в тоя свят?… Ако хората не умираха преди дори да сме разбрали колко много означват за нас… If only… но и това е друга тема.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: