Писмо 10: You! Don’t! Get! To do this!

October 10, 2011 at 2:12 pm (Letters Unsent)

Seriously? Два дни след като писах колко ненавиждам условните наклонения получавам писмо, изпълнено с думичката “ако”. Гръм от ясно небе!

Отговорих ти, какво да те правя. Даже го изпратих, тоя отговор. Сякаш мога просто да ти архивирам писмата и да не им обръщам внимание! И на отговора ти отговорих даже. Задаваш ми въпроси, отговарям, така работя тия дни. Така живея, така обичам. По малко. На части. На отговори.

“Old friend, why are you so shy, ain’t like you to hold back or hide from the light”

Знаеш ли, поне искам да ми кажеш… не, не искам… Искам просто стомахът ми да престане да се чувства като топка от олово. Някой разумен човек би казал, че нещата не са свързани, че са само в главата ми. Някой разумен човек би ми казал да започна най-сетне да живея в реалността, да се науча на търпение и да приема, че в живота ми няма нищо необикновено. Само да бях разумен човек да го чуя. Nevermind възможностите… живот на рокзвезда… хехе. Можех може би да обикалям на турнета с GS, на Ерън щеше да му хареса. Още един път, който не избрах. But I am content that way.

“Nevermind, I’ll find someone like you. I wish nothing but the best for you, too. Don’t forget me, I beg, I remember you say: Sometimes it lasts in love, but sometimes it hurts instead!”

Sometimes it lasts in love, but sometimes it hurts instead…

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: