Носталгично
Я кажи ми облаче ле бяло..
Гледам снимки от Пловдив, от вчера. Онзи ден. От преди 5 дни. Гледам снежната непочистена приказка. Ха, на 2 от тях, моята къща. Доплака ми се. Спомних си как преди онези н-на брой години (почти 10 вече) с приятели се катерихме по същото това тепе в снежна новогодишна приказка, посред полунощ, с бенгалски огън и бутилки вино в ръце, градяхме снежни убежища и водехме снежна война.. На онова същото тепе дето е правена снимката.
Това е. Бях го започнала това като писмо, ама май не е особено лично. Исках просто да го публикувам, без да отлагам повече. И като ми стане пак носталгично и ми се припише, пак ще се връщам.
Leave a Reply