Студът

January 31, 2013 at 4:58 am (Размишления)

Колко малко безсъние, и колко малко музика отнема студът, да нахлуе отвътре, отново. Отвътре навън, като кръвоизлив. И боли като кръвоизлив, долу, в стомаха. Всичката тази енергия изливаща се навън, и всичките тези години, всички сълзи, и всички стени, изградени да ме пазят от вятъра, а единственото, което всъщност пропускат е точно Вятърът. Колко други са се опитвали да преминат през тях, да ги срутят. Изградих ги твърде здрави, и твърде високи, дори за себе си…

Принцеса в кула, чакаща своя рицар. А рицарите идваха и си отиваха, някои се застояваха, но ни един не успя да я стигне, ни един не успя да прескочи или срути стената. Някои, за кратко, поглеждаха и махаха с умиление преди да си тръгнат, а тя оставаше да чака, да гледа замислено в мрака и да шепти думите на отдавна забравени песни, които едно време й носеха живот. А нощем, късно нощем Вятърът се прокрадваше тихомълком, носеше снежинки, спомени, лъжи, оплетени в неземно чудна мелодия.

Така исках, о, така исках да вярвам в лъжата. Нали животът ни така или иначе е илюзия; светът, който виждам, не е светът, който е и не е светът, който виждаш ти. Повярвах и убих вярата у себе си, в един единствен миг, но кой? Дали ще мога да се върна, някой ден, да го залича, без спомен?

Мигът, в който тя му позволи… да я понесе на сребърните си криле. Към кулата и зад стената. Преди да отлети. Преди римите да се римуват в нейната история. Той й повели да не престава, да не спира никога да сътворява светове, красиви сгради, да не се страхува. Тя чу само ‘страх’. От страх да не бъде от страха спряна, тя започна да гради – стени до небесата. Но той никога повече не се върна. “В някой друг свят” обичаше да казва. И тръгна друга принцеса да спасява.

Лъжата всъщност е халюцинация. Използвах себе си по много подъл начин и тялото сега си отмъщава. И душата. Бях се вкопчила в миг от светлина. Не че е нямало други лъчи, кои близо, кои далеч, но в оная вечер една тъй силна струя падна в мойта стая, а ефектът е опияняващ. Но светлината е непостоянно нещо – обхожда те, и продължава, като сянка, и си заминава. Сянката на тъмнината…

Година след година, зид след зид – стената поукрепна. А в кулата на нашата принцеса ставаше все по-студено. Стената хвърляше такава сянка, че ни зора, ни здрач, ни пладнешкия огнен диск не стигаха отвъд. Принцесата застина, на прозореца, превърната в кристална фигура, ръце – изпънати към небесата, очите й – фонтани. Дойде врабец, в най-гиздава премяна – кафяво-черна на крилете. Отпи от сълзите – горчаха, заледяваха. Помоли свойте братя да я отнесат от тая мразовита кула. Тя не понечи да откаже, но се връщаше, отново и отново, нощ след нощ, в очакване на вест, на сребърно перо, надежда. На-празно.

И аз очаквах, в своята заблуда, да видя себе си в една твоя нота. А ти ги свиреше за друга. Ориста на музиканта – да пише не за тези дето притежава, а за тази, която не го оценява. Или е на поета? Всяка дума, и всеки стон на старата китара – рояк кинжали, раздиращи плътта ми. Късчета от лед, от кръв, пропиват есенната шума.

Историята й може би не свършва тук. Защото вести идваха, с горчивина. Далечни, Вятърът ги носеше, снежинки, спомени и истини, горчиви и студени, но пък истини. Тя познаваше истина, когато видеше една. Познаваше я по смразяващата й мелодия, все тъй тиха, бавна, алена, бликаща от дебрите на човешката душа. Дъхът й секваше, превръщаше се в статуя от лед, отново и отново, нощ след нощ.

Advertisements

1 Comment

  1. Замъкът ми | AllyVRK's Reflections said,

    […] зимата. Високи каменни стени, кулa от цимент и мрамор. Някъде бях писала за замъка си …it’s where my demons hide… Добре […]

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: