Да си възрастен

June 20, 2013 at 10:38 pm (Размишления)

Беше ме питал преди едно известно време, как е усещането да си порастнал. Същото е, както преди. Научаваш определни отговори и пазиш тайните си. Усмихваш се, където трябва и плачеш, когато си сам. Плануваш и мечтаеш за неща, които вероятно никога няма да се случат. Заспиваш с книга или сериал, понеже не знаеш къде ще те отведе съзнанието ти, ако му позволиш да се развихри. Но знаеш, че усещането вероятно няма да е приятно. Продължаваш да търсиш вдъхновение в ежедневните неща, но то не е там – то е в мимолетно ръкостискане, късно нощем под звездното небе, между двама странници. Две души, затворници зад решетките на телата си, преплели пътищата си за няколко прашинки вечност, търсещи прозорец към други светове през призмата на обектива. И толкоз. Нощта свършва и всеки продължава по пътя си.

Да си възрастен е както когато бях на 12. Правиш избори, които правят една твоя версия по-щастлива в момента. Тази версия е пълна с някаква вяра, детинска, за някакво бъдеще, което никоя друга твоя версия не би могла да реализира. Разликата е единствено, че виждаш малко повече възможни свои версии отколкото когато си бил на 12, но изходната позиция е същата – още си онова уплашено 12 годишно момиченце, което крие страховете си в отрицание и музика за болка, вечна любов и едно по-светло бъдеще.

На 12 просто не осъзнаваш, че имаш всички тези различни версии. Мислиш, че всикчи избори са твои и светът около теб се строи единствено от теб. Аз често си мисля, че имам контрол над изборите, които живея. Но това е грешно. Имам конрол само над собствените си избори. Не мога да избера вместо друг човек. Не мога да избера вместо родителите си, когато решиха да си тръгнат от тоя свят – нямам право на техния избор. Не мога да избера човека, който ме обича както аз искам да бъда обичана – нямам право и на неговия избор. Мога да избера единствено дали аз ще го обичам по същия начин. Това не ознчава, че забравяш миналото – все някоя дата, някое име, някоя песен и някое усещане остават гравирани в надгробната плоча на спомените ти. Точно там се връщаш нощем, ако си позволиш да заспиш без книга.

А в отговор на другия въпрос: човек НЕ трябва да се задоволи с това, което намери. Но човек ТРЯБВА да знае какво търси, и да не го подминава, когато го намери. Моята зодия е забележително плаваща в страстите си, но страстите са мимолетни, а ядрото остава непроменено от начало до край: на 9, 12, 23 или 28, все още съм същата.

Advertisements

2 Comments

  1. alordiel said,

    бе аз само това с надгробната плоча не разбирам. Защо хората си ги пазят и се връщат към тях. Минало отминало. Каквото е имало за научване трябва да е било научено още тогава, а сега години след събитията разни едвали нещо полезно ще извелечем. и как така те влече все още към тез плочи… питам защото при мен такива неща няма, дали щото съм фен на тотално анихилиране на миналото вместо погребването му… или защото е свързано с емоционалността..

    • allyvrk said,

      Може би точно защото е научено, не забравяме.
      Трудно е да се обясни, ако не си го изпитал. Единствения друг човек, който познавам, който е загубил родителите си на моята възраст (и то само единия, с другия просто не са близки) се чувства по сходен начин като мен. Просто продъжаваме. Както и с несподелената любов – на всеки се случва, просто продължаваме. А може и да си прав, нали все пак жените са от Венера, мъжете – от Марс 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: