The importance of lying

August 2, 2013 at 12:35 am (Reflections)

Today I learned the importance of lying. Not like I didn’t have a clue before – sometimes I wonder, how, indeed, did I make it so far, by being good old naive idealistic me, how fucking lucky I must have been, kissed by fate, eh, you might say, for even being able to take one step away from my cozy little nest, believing in the value of truth, of ideals, of virtue and wits. How??

None of it matters. What matters is how quick you are at lying. On your feet. Tell them what they want to hear, manipulate. Puppets on a string — well, I learn the hard way. I hated the feeling, when I was young, I thought it was a cultural thing. I thought I was going to find a place where truth would matter, but alas! I should have paid better attention – turns out, a place where truth prospers does not exist. It’s a paradox of time and space. You can either be a wretched fool, philosopher, an artist of a human soul, or a dead fish, swimming with the current, swimming “freely,” in an abundance of success.

Infuriating. Not enough. Or just sad? Sometimes I wish I could turn my grief to anger! Anger is productive, I get shit done when I’m angry. I set goals. I make plans. Grief is just – exhausting.

27 Dec. 2012

Advertisement

Permalink Leave a Comment

Освен така да направим

August 2, 2013 at 12:28 am (Размишления)

“Освен така да направим…”

Все така правим. Преставаме да си говорим “глупости”, защото всяка дума наранява. Погребваме миналото. Дълбоко. Вътре, в себе си. Колкото по-истинско е било, толкова по-малко се връщаме към него. Че в тоя свят няма място за истина. Иситната изгаря, руши и погубва пясъчните кули, които с толкова труд сме си изградили в една реалност, в която всичко е логично, прагматично и научно обосновано.

*

Днес чух една песен. Излъгах, чух я преди два дни. И продължава да звучи в главата ми. Не музиката. Нея я забравих, и текста забравих, но историята не можах. Продължавам да чувствам в истории. Понякога, когато не пиша писма и не мисля какъв егоист е всеки творец (а пък тези, дето не творят – още повече), си позволявам да погледна отстрани. Усещал ли си понякога, приятелю-читателю, сякаш животът ти преминава сякаш някак на сън, а когато се събудиш, вече е твърде късно да кажеш на спящия си герой как да направи това или онова, как да реши проблемите си. И ги изживяваш отново и отново, повтаряйки си “Само ако знаех по-рано, ако осъзнавах какво се случва!”

Permalink Leave a Comment