Равносметки

October 25, 2013 at 1:11 am (Размишления)

Страдам от един недостатък. Пардон, страдам от много недостатъци, и обикновено това е окей, но този ми тежи в момента. Хич не обичам да съм мила с хората, когато “трябва,” не са го залужили и просто нямам енергия да се преструвам.

Всъщност, не точно това ми тежи, като се замисля. Това беше провокаторът на това, което ми тежи, а именно – един друг ми недостатък – комуникация. Липса на комуникация? Не, по-скоро ненамиране на общ език. Натрупване на неприязън, на самота — да, това е думата, точно самота. Усещането за “сам срещу света.” Оная допълнителна стъпка наричана от “нормалните” “лудост.” Оная капка дето прелива чашите, канчетата и картунките и ти идва да се разфучиш така, че да трябва да те затворят в някое помещение. Мислиш си, че след пубертета ги израстваш тия емоции – ооо, живота едва започва да ти ги сервира! Тогава поне имаш енергия и все още не си успял да изтребиш достатъчно мозъчни клетки с алкохол и нерви.

Днес си дадох сметка за нещо, и ме е страх да си го призная, защото нали каквото усещаме дълбоко вътре, е собствената ни истина. Добре, поне на мен винаги ми се е случвало. Нещото, за което си дадох сметка, е, че избирам да прекарам живота си с човек, който не бих изтърпяла преди, да кажем, пет години. Заради всичкото “трябва,” и “нормално” около него. Искам да мисля, че заради тези неща, той ме прави по-добра, но не съм убедена понякога. Губи ми се усещането. Не може “по-доброто” да боли толкова, да изисква толкова внимание и енергия, да ограничава. Нали в крайна сметка сме родени изконно добри същества, всеки с мисията си да изживее най-доброто себе си, да си спомни какво е? Кой тогава има право да ни променя освен ние самите?

Искали сме да живеем в някакво си общество. Да се набутаме в някаква кутия. Да ви еба и учтивите кутиите. Кутията аз си я избирам, в крайна сметка.

Ще ме попитате тогава – “защо ти е? Бегай през глава!” Еми, окей, първо – в кои трънки да отида повече да му се невиди, не ми останаха трънки за бягане! Второ – преди пет години точно туй направих – зарязах един такъв, в чиято кутия на “трябва” и “нормално” не можах да се набутам. Множко ми дойде тогава, въпреки че бях къде по-млада и с повече мозъчни клетки. Сигурно се примирявам. Тогава не можех да си представя живот в самота. Сега ми е – сигурно има по-важни неща от самотата, стига да мога да си отделям време да съм сама…

Чувствали ли сте се някога като зрители на собствения си живот? Представете си, че сте на най-якия концерт на <име на любима група> и искате да скочите на сцената и да пеете с изпълнителя, само че краката ви са циментирани пред седалката и не можете да направите и една крачка. Викате, крещите, радвате се и плачете с песните, но никой не ви чува, на никой не му пука, понеже всеки е там за себе си и собственото си преживяване. А най-отвратителната част е, че нямате и спомен как сте се отзовали там, кой ви е циментирал краката и защо, нямате и идея как да се освободите. Хората на седалките около вас, които поне знаят името ви, гледали са ви от самото начало, един по един си тръгват, и нямате никакъв начин да се свържете с тях отново – трябва сами да измислите как да се измъкнете от проклетите циментови обувки…

Нещо сходно…

Advertisements

1 Comment

  1. alordiel said,

    Страшна равносметка… всички много ще се “радване” за избора ти. Я си помисли за твоя човек с неговата кутия, що не го набуташ в твоята кутия. Знаеш ли, всъщност проблема е че никога не е това, което искаме и очакваме. Ако пък няма кутия – как се живее без кутия… де да знам… всъщност не знам, освен човек най добре живее със самотата си и тогава е най-ненараним и най-безсилен : ) странно как се чувства едновременно като изгряваща империя и разгромена армия… нещо като пирова победа… само дето тя ти дава надежда… а пред самотата няма надежда… освен ако не поемеш по някакъв духовен път и не станеш мастър Йода : )

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: