Замъкът ми

November 2, 2013 at 5:57 pm (Размишления, Reflections)

Обещавам да излизам да си играем, ако обещаеш да ми оставиш замъка на мира.

Вземи си багерите, чуковете, длетата и красивите планове. Не че не искам красота. Но искам – сама. Иначе няма смисъл. Не можеш ти да бъдеш смисълът, съжалявам. Не може никой друг. Ако можехте да бъдете – тогава защо съм аз?

Построих си го, за да ми е сухо и топло през зимата. Високи каменни стени, кулa от цимент и мрамор. Някъде бях писала за замъка си ...it’s where my demons hide… Добре де, още работя по отоплението – не мога да уцеля кога пуска топло и кога не работи, тъпата му камина. Дали пък е от горивния материал? Ще го избистря някой ден. И течове често се появяват, особено по горните етажи. Особено през зимата, като забушуват виелиците. Но и тях ходя да си ги оправям, когато мога. Когато не мога – запечатвам стаите, до по-добри времена …don’t get too close, it’s dark inside…

Някой ден ще ти разкажа. Някой ден може да е бил вчера, а може и да е след вечност. Може да е утре. Може би вече знаеш, понеже ме познаваш, понеже сме си играли заедно в предишни животи. Може би ти разказвам сега, ако ме чуваш. Чуваш ли историята, която крясъците на тишината разказват? Може би е просто тишина. Има нещо красиво и успокояващо в тишината. Лечебно, почти.

Обещавам да излизам. Искам да си играем. Но имам нужда от подслон, когато ми стане студено. Когато сълзите завалят от небето. По-парещи от киселина. Затова, остави ми замъка на мира. Нека си играем в гората.

*[translated]

I promise I’ll come out and play if you leave my castle alone.

Take your machinery, hammers, chisels and pretty plans. Not that I don’t like pretty. But I want it – on my own terms. There’s no point otherwise. You can’t be my meaning, I’m sorry. No one can. If any of you could – then why am I?

I built it so that I can keep warm and dry during the winter. Tall stone walls, a tower of concrete and marble. Somewhere, I had written more about my castle ...it’s where my demons hide… Ok, fine, I’m still working on the heating – I can’t figure out when the heat comes out and when the damnable fireplace is broken. Or is it that the firewood is missing? I’ll figure it out, one of these days. And sometimes, there are leaks, especially on the upper floors. Especially in winter, when the storms start raging. But I go and fix these, as best I can. When I can’t – I seal the chambers, until better times come …don’t get too close, it’s dark inside…

Someday, I’ll tell you. Someday may have been yesterday, or it may be in another eternity. It may be tomorrow. Maybe you already know, because you know me, because we played together, in previous lives. Maybe I’m telling you now, if you’re listening. Do you hear the tale in the deafening silence? Maybe it’s just silence. There’s something beautiful and calming in silence. Healing, almost.

I promise to come out. I want to play with you. But I also need shelter, for when I get cold. When tears start pouring from the sky. Burning worse than acid. So, please, leave my castle alone. Let’s play in the forest.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: