Замъкът ми

November 2, 2013 at 5:57 pm (Размишления)

Обещавам да излизам да си играем, ако обещаеш да ми оставиш замъка на мира.

Вземи си багерите, чуковете, длетата и красивите планове. Не че не искам красота. Но искам – сама. Иначе няма смисъл. Не можеш ти да бъдеш смисълът, съжалявам. Не може никой друг. Ако можехте да бъдете – тогава защо съм аз?

Построих си го, за да ми е сухо и топло през зимата. Високи каменни стени, кулa от цимент и мрамор. Някъде бях писала за замъка си ...it’s where my demons hide… Добре де, още работя по отоплението – не мога да уцеля кога пуска топло и кога не работи, тъпата му камина. Дали пък е от горивния материал? Ще го избистря някой ден. И течове често се появяват, особено по горните етажи. Особено през зимата, като забушуват виелиците. Но и тях ходя да си ги оправям, когато мога. Когато не мога – запечатвам стаите, до по-добри времена …don’t get too close, it’s dark inside…

Някой ден ще ти разкажа. Някой ден може да е бил вчера, а може и да е след вечност. Може да е утре. Може би вече знаеш, понеже ме познаваш, понеже сме си играли заедно в предишни животи. Може би ти разказвам сега, ако ме чуваш. Чуваш ли историята, която крясъците на тишината разказват? Може би е просто тишина. Има нещо красиво и успокояващо в тишината. Лечебно, почти.

Обещавам да излизам. Искам да си играем. Но имам нужда от подслон, когато ми стане студено. Когато сълзите завалят от небето. По-парещи от киселина. Затова, остави ми замъка на мира. Нека си играем в гората.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: