Писмо 35: Седем години по-късно

October 3, 2014 at 7:00 pm (Uncategorized)

3ти октомври е пак! Честита годишнина! Почти аха-да забравя. Нямаш забравяне, съжалявам. Глупости, хич не съжалявам. Мислех си с коя песен да те поздравя днес. Няма пък да е Соната, въпреки концерта. Недей гледа фейсбук. Зандрия? Дилейн? Няма. Ей, на. НаЗдраве! И наОбич!

Permalink 1 Comment

Motivational (?)

March 13, 2014 at 5:55 pm (Uncategorized)

I don’t that too often, but as I’m using this blog as a scrapbook quite often, here’s a link I had to write down. It’s about writing. 🙂

http://terribleminds.com/ramble/2014/02/11/the-days-when-you-dont-feel-like-writing/

Permalink Leave a Comment

If I could kidnap an angel

April 24, 2013 at 2:27 pm (Uncategorized)

Permalink Leave a Comment

Song of to-day

April 8, 2013 at 12:23 am (Uncategorized)

No, seriously, today I figured it out!

Permalink 4 Comments

Да ти напиша ‘обичам’

February 5, 2008 at 3:58 am (Uncategorized)

04/02/2008

Какво ще значи, да ти напиша ‘обичам’
‘меченце,’ ‘сладурче’ да те наричам?

Че искам – да можех! Да исках, наистина?
А ти? Че ако искаме – можем, и се превръщаме в истина.

Но тия думи не предават и звук от това, което изпитвам.
Тия думи не носят и зрънце смисъл. Излитат.

Като всички усмивки, във скайп, айсикю или яху.
Когато видиш, че всички истини вече умряха.

Вече не чатя… съществено. Да ти чуя гласа предпочитам.
С глас е по-трудно човек във лъжи да се врича.

Какво ще значи, да ти напиша, че ‘мразя’?
С изпепеляваща страст, всичко по пътя си газя.

Пази се – ще страдаш! А се наричаш приятел –
Пусни ме, не искам да страдаш! В предател

си позволи да се влюбиш. Чудовище, героиня,
романа на чийто живот превърна я в просякиня.

И само днес ми остана… да ти напиша ‘обичам.’
Без нескопосани строфи да роня, без лъжи да изричам…

Permalink 1 Comment